Помните ли преди близо 10 години как един отчаян баща гладува и спа пред народното събрание... ?
Помните ли във вестниците снимката на неговия 8 годишен син... преди 10 години...?
Ако помните това, помните ли тъпото чувство на безпомощност, или леката горчивина и съчуствието, което сте изпитали към баща и син в беда...?
На 6-ти май (Гергьовден) 1997г. от столичния квартал Люлин е отвлечен осем годишния Съвестин и вече 10 години не е намерен. Няма да се впускам в разсъждения кой и защо е виновен, искам просто да отбележа, че в държава, в която изчезват деца и всички институции вдигат ръце, и умишлено не се предприемат мерки по тяхното издирване и откриване, а тъкмо обратното - се съботират всякакви действия, от когото и да е било, е държава неспособна да се грижи за бъдещето и настоящето на нито един свой гражданин.
Но тя не само е неспособна, тя не желае да го прави. Аз не мога да повярвам, че след толкова години Съвестин не е намерен и не само... не е търсен... а пред обществото се разиграват театрални постановки.
Ако се замислим реално, при спазване на закон и процедура при отвличане на дете... досега трябваше 10 пъти да го намерят.
Което ме кара да се замисля за всички убийства, през последните 2-3 години... нито едно с разкрит извършител.
В този дух и за безброй многото катастрофи , всеки ден... с толкова много жертви, сред които и деца....
За кражби и побоища няма смисъл и да отварям дума.....
Колко от престъпленията в бедната ни държавица са разкрити, а от разкритите.... колко са наказаните извършители???
Малко...
Аз мога да заключа от тези си наблюдения, че хората, които ни оправляват... Вие - нашите министри, кметове, президент и най-вече цялата полицейска система , господа Вие сте с изключително ниско ниво на интелигентност... или, абе.... направо сте си ТЪПИ!!! Ако имате друго оправдание за обидно (за вас) ниските резултати при разследване и разкриване на престъпления.... ще ми е много интересно да ги чуя! :)
А всъщност всички знаем каква е работата... ако имахте съвест, щяхте да се удавите в люлинската рекичка, или в канала при Орлов Мост, щяхте да ядете пясък и да лежите пред парламента... Но, уви - нямате... и Съвестин го няма.
Пиша тези редове, защото ми е мъчно за съдбата на тези хора, виждала съм мъката в очите на майка, която знае, че повече няма да прегърне детето си .... никога.
Но все още има надежда за това момче, и това с което мога да помогна, освен морална подкрепа, е да сложа компютърно актуализираната снимка на Съвестин в блога си ... дано те намерят ... дръж се!
"П.п. Сине, ако се случи нещо с мен…, ако не се видим, то знай, че много много те
обичам и че нито за миг не съм те предал. Но прости ми, че не можах да бъда
най-силния баща. Аз съм обикновен човек, а срещу мен бе цяла държава - твоята
родина. Прости ми сине. Прости ми. "
На 22 Септември, Съвестин ще навърши 18 години...
