вторник, 17 юли 2007 г.

17-ти юли отчет.....






Тъ......... Неска специален ден.






Ден ден на МИНОК... Минок стана на 23, поляхме го небрежно, играхме билярд и джаги, пяхме Хепи бърдей пред БНБ (сигурна съм, че не е случайно)... в 00:00 часа ... живо и здраво Минче и се така нахилено ...дори повече :)Цун









Ден ден на БОЖКООО... Божи става на 17 (х2+1) .... така де почти пълнолетен е вече :) Честит ден ден Божоо, да си ни жив и здрав и оптимизмът да не те напуска никога... пожелавам ти.... да отидеш на коцерт на Мадона и да пуснат по Канал 1 Тера Ностра :) А и.... много любов :) Цун

понеделник, 16 юли 2007 г.

Кръвен данък за купената съвест на всички ни...






Помните ли преди близо 10 години как един отчаян баща гладува и спа пред народното събрание... ?



Помните ли във вестниците снимката на неговия 8 годишен син... преди 10 години...?



Ако помните това, помните ли тъпото чувство на безпомощност, или леката горчивина и съчуствието, което сте изпитали към баща и син в беда...?









На 6-ти май (Гергьовден) 1997г. от столичния квартал Люлин е отвлечен осем годишния Съвестин и вече 10 години не е намерен. Няма да се впускам в разсъждения кой и защо е виновен, искам просто да отбележа, че в държава, в която изчезват деца и всички институции вдигат ръце, и умишлено не се предприемат мерки по тяхното издирване и откриване, а тъкмо обратното - се съботират всякакви действия, от когото и да е било, е държава неспособна да се грижи за бъдещето и настоящето на нито един свой гражданин.



Но тя не само е неспособна, тя не желае да го прави. Аз не мога да повярвам, че след толкова години Съвестин не е намерен и не само... не е търсен... а пред обществото се разиграват театрални постановки.






Ако се замислим реално, при спазване на закон и процедура при отвличане на дете... досега трябваше 10 пъти да го намерят.



Което ме кара да се замисля за всички убийства, през последните 2-3 години... нито едно с разкрит извършител.






В този дух и за безброй многото катастрофи , всеки ден... с толкова много жертви, сред които и деца....






За кражби и побоища няма смисъл и да отварям дума.....






Колко от престъпленията в бедната ни държавица са разкрити, а от разкритите.... колко са наказаните извършители???









Малко...









Аз мога да заключа от тези си наблюдения, че хората, които ни оправляват... Вие - нашите министри, кметове, президент и най-вече цялата полицейска система , господа Вие сте с изключително ниско ниво на интелигентност... или, абе.... направо сте си ТЪПИ!!! Ако имате друго оправдание за обидно (за вас) ниските резултати при разследване и разкриване на престъпления.... ще ми е много интересно да ги чуя! :)









А всъщност всички знаем каква е работата... ако имахте съвест, щяхте да се удавите в люлинската рекичка, или в канала при Орлов Мост, щяхте да ядете пясък и да лежите пред парламента... Но, уви - нямате... и Съвестин го няма.









Пиша тези редове, защото ми е мъчно за съдбата на тези хора, виждала съм мъката в очите на майка, която знае, че повече няма да прегърне детето си .... никога.






Но все още има надежда за това момче, и това с което мога да помогна, освен морална подкрепа, е да сложа компютърно актуализираната снимка на Съвестин в блога си ... дано те намерят ... дръж се!



"П.п. Сине, ако се случи нещо с мен…, ако не се видим, то знай, че много много те
обичам и че нито за миг не съм те предал. Но прости ми, че не можах да бъда
най-силния баща. Аз съм обикновен човек, а срещу мен бе цяла държава - твоята
родина. Прости ми сине. Прости ми. "











На 22 Септември, Съвестин ще навърши 18 години...

четвъртък, 12 юли 2007 г.

Ни съм.... ей ме на! Колельо...



Скълцаха ме (вече), че пренебрегвам блогу.... нема такова нещу!!! Аз така два дена пиша, 2 седмици се наслаждавам на написаното и чакам коментари. Ей ся ше пиша пак...

Ше си купя колело... открих, че аз и колелото сме едно цяло (което впрочен важи и за тротоара и задницата на едно берлинго, в което се врязах с особено висока скорост)
Финалът на поредния пиянски купон беше отбелязан с 20 минутно въртене на педалите , в 4 часа сутринта по улиците на София. Чуствах се като Волния Уили, въпреки че нарастващия кураж, който резултира в полет с байка, беше потушен от елегантно прекатурване и пльосване на паважа.... "юнак без рани не може" говорейки на себе си, яхнах пак мойто конче , в устрем да усъвършенствам акробатичните си способности...карах с една ръка, опитах и без ръце, не ми се получи и реших да прекратя преди да почна да карам и без зъбки..... както и да е след като отделих и няколко секунди да открия фара (какъвто не намерих) включих на на найт вижън и препуснах обратно.... сега ме боли гъзъ и имам мускулна треска, но така е с любовта - от нея боли.... ще си купя байк.

понеделник, 2 юли 2007 г.

Ще ми се....


След щурия пиърсинг, който си забодох на езика преди близо 9 месеца... (явно това е необходимото време)в главата ми се роди идеята... да се довърша с още нещо.... дали да е татус... какъв, колко голям... колко алкохол трябва да погълна за да не му мисля много...? На Рождения ми ден под влиянието на 3 чаши уиски + още нещо в кафето на Ася (вече не помня какво) изхвърчах като тапа с нея на гръб, подписах декларация че съм над 18 и не съм употребила алкохол, платих 30 кинта и след 10 мин вече бях с 4-5гр. по-тежка. Три седмици не можех да си казвам името, по телефона се чуваше "Добъл ден", "Не, кашетофоните с ЕмПеТуойка свъйшиха", майка ми три пъти припадна и накрая изпадна в изтеричен смях, който премина в 48 часов сън от изтощение... отслабнах с 6 килограма, но оцелях! Сега е време да реша, коя ще е следващата простотия, която да плесна върху себе си.... Вашите идеи???

събота, 30 юни 2007 г.

ЕММА - Sound & Tuning 2007

Кога: 02-03 юни 2007г.
Къде: Писта "Дракон" С.Калояново- Пловдив.
Какво: Единствено по формата си шоу в България, за всичко от света на автомобилите.
Защо: За да обединим феновете на тунинга, музиката, бирата и хубавите момичета.
Как: С много желание, работа - които резултираха в звезден купон, забавни игри, нощна дискотека, палатков лагер, емоции, емоции и пак емоции :)







Кой: А, Да!Организатори на това щуро мероприятие - БРИАД ЕООД
Идеята: На Боби Радославов.



Помагачи: Мега Турбо Супер Куул Тийм АУДИОСПИРИТ!!!Пистата освен това.... тенкю много.
Колко: Много народ се изсипа... 3-4000 души.
Водещ: Дейвид (Господари на ефира)- поздрави на него за уникалното представяне.

Гости: БТР - Малко, но от сърце... много ми хареса концерта и вица на Наско за 3- те фази на пиянството...
Участници: В състезанието за най-качествен звук - 25 участника. Поздравления на всички за усилията, търпението и представянето...бяхте върха.

В състезанието за звуково налягане - 25+ участника. Същите думи и за тях...евала!
Тунинг- нямам никаква идея...не мога да броя до толкова. Победител - АВИТЕЛ - браво на колегите, малко са колите в БГ с подобен външен и вътрешен изглед :)


Участниците в състезанията по Надпиване с Бира... мноооого
Участниците в състезанието по Държане на Субове...пак толкова






За Хвърлянето на касетофони няма да говоря въобще - Иван Денев- абсолютен фаворит!!




Хотел Сарай: Отличен 6







Статус на състезанието: Завършено.
Оценка: От 0 до 5 ---> 4
Обещания без които не може: Ще го направим пак, ще го направим по-голямо, ще го направим по-добре...


От мен: Щастлива съм, че бях част от това събитие, че имах възможността да съдействам за неговото осъществяване... Доволна съм от резултата, от хората, които дойдоха; купона, който стана; от това което видях и чух... от себе си :)

петък, 29 юни 2007 г.

Абсент... някои го предпочитат горещо, силно...и още нещо...


О'Абсент!
О'Време!
О'Спомени!
О'Алкохол!
Потънали безвъзмездно в това, на пръв поглед безобидно място. Наргиле-лаундж, Мадона, гостоприемност и дъх на коктейли те посрещат и в студените, и в горещите вечери... грабват те, напиват те и после ти разказват... тук можеш да видиш от странни хора с етикети по челата, белот турнир, мини дискотека, ергенско парти... до цели орди голи хора, носещи се в ритъма на африканска музика... "Бардака", нашия си бардак, с нашето Асе вътре и нашия Божко... много яко :)

четвъртък, 28 юни 2007 г.

Twister...да се запознаем кучешката....


Не много популярна в Бг, да не кажа хич... Играта изглежда забавна и идеална за ... тийм билдинг (примерно) както и за билдинг на друг вид отношения. Правилата са леснички (все пак я играят най-вече х'американцити) и не е много скъпа- от 20 до 50лв. има я по бензиностанции, в Мола (Хиполенд) и разни детски м-ни.

Забележка: Възможно е да възникнат травми, разтягане, изкълчване и др.

Съвет: Гледайте да сте къпали...

Уточнение: Не може да се играе от един човек.

Препоръки: Винаги имайте под ръка.... Бен гей, фотоапарат и .....контрацептиви :) (съществува момента на изненада...)

Мисли, мисли, мисли.....



Ех, ако можеше мечките да са пчели... и да има друг начин за слизане по стълбите, освен с надолу главата.

Аз съм черно облаче, реещо се в синьото небе...
но пчелите май подозират нещо... аз мисля, че това не са истински пчели, и за това те не правят истински мед... и аз....ъъъ... мисля да слизам........Но как?Ох, уцели... но не балона!

Колкото повече, толкова повече.


А това се случи мноооого, мноооого отдавна - чак миналия петък.



М.П



Пс: Най-големия философ на нашето време.... Мечано Пухандес...

ППс: Поздрави на неговия еквивалент..... Мечо?

Искам-Мога-Трябва-Ъъъ...

"Искам" е думичка, която ако сте забелязали, човек произнася повече пъти в живота си, от колкото думата "мога"... Защо правя тази констатация... щото "мога"...и повече ми харесва да кажа така, вместо защото "искам"... най-яко става, когато опрем до "искам да мога всичко". До тук.

Цялата тъпня е, че седнах да размишлявам какво мога да направя от нещата, които искам, и какво искам да направя от нещата, които мога... кофтито е, че когато ги засека... не се покриват много... Ето- искам да стъпя на Луната, но мога да се кача най-много на някой висок покрив и от там да си я зяпам. Искам да живея в гората, реално не е невъзможно, но на този етап мога да я посещавам в неделя, с 4 сандвича в раницата и доволна муцуна. Трябва ли да сме по-скромни в "искането" за да е по-голямо КПД-то на "моженето"... и кое е по-леко...да имаш скромни, но осъществими желания или големи мечти, емоции и надежди, но празни ръце...? Къде отиваш, може би? На майната си, едва ли не... нещо такова, ни в клин, ни в ръкав и без връзка с главния мозък... Мечтайте, хора ... така се живее два пъти :)

Добре дошъл на моя блог, в моето ежедневие...

Здравей Блог,

Естествено първа публикация, първи редове тук ще бъдат посветени на теб... още нещо, за което трябва да се грижа и да си напъвам мозъка да поддържам в спретнат и занимателен вид. Но нека да се представя, аз съм твоята стопанка, шефчето, което може да ти разкаже играта във всеки един момент. Казвам се Йоанна, наричат ме Йоли, Йори, Йо, Йо-йо, Йолка, Йоу, Лоли Поп, Йолита и бля бля... На 22 години съм, изглеждам на по-малко (скромна съм освен това) , чуствам се на още по-малко, а на акъл съм ...около...може би ...няма и толко :) Работя, където работя от 2 години и малко, и все още ми е интересно... Тук обикновено всеки казва какво обича и какво прави в свободното си време.... аз обаче съм опак човек...за това ще кажа какво Не обичам и какво Не правя в свободното си време... 1. Не обичам некадърници,нефели, простаци, мръсотия, скука, лицемерие, жилещи, плъзгащи, липсата на амбиция, мечти и вяра. 2. В свободното си време Не мързелувам, не руша, не гледам телевизия, не се влача безцелно... Тъ... за приятели и семейство няма да говоря, за любов може, но не и за мойта... по-скоро вместо да те разкисвам със сапунени фрази мисля да те посветя на нещо, което наистина много ценя и ми носи удоволствие - шматкането по планини... готов ли си? Дръж се прилично Блог, за да сме доволни всички.

Всичко за мен

Моята снимка
Шматка, фул ъв идеи за приятно изкарване, рисувам, музиката е въздухът, без който не мога... организирана съм, когато трябва и ... имам собствено мнение. Дразня се понякога за глупости, послъгвам в крайни случаи, надувка съм си, но съм пич :) пипируда...