вторник, 17 юли 2007 г.

17-ти юли отчет.....






Тъ......... Неска специален ден.






Ден ден на МИНОК... Минок стана на 23, поляхме го небрежно, играхме билярд и джаги, пяхме Хепи бърдей пред БНБ (сигурна съм, че не е случайно)... в 00:00 часа ... живо и здраво Минче и се така нахилено ...дори повече :)Цун









Ден ден на БОЖКООО... Божи става на 17 (х2+1) .... така де почти пълнолетен е вече :) Честит ден ден Божоо, да си ни жив и здрав и оптимизмът да не те напуска никога... пожелавам ти.... да отидеш на коцерт на Мадона и да пуснат по Канал 1 Тера Ностра :) А и.... много любов :) Цун

понеделник, 16 юли 2007 г.

Кръвен данък за купената съвест на всички ни...






Помните ли преди близо 10 години как един отчаян баща гладува и спа пред народното събрание... ?



Помните ли във вестниците снимката на неговия 8 годишен син... преди 10 години...?



Ако помните това, помните ли тъпото чувство на безпомощност, или леката горчивина и съчуствието, което сте изпитали към баща и син в беда...?









На 6-ти май (Гергьовден) 1997г. от столичния квартал Люлин е отвлечен осем годишния Съвестин и вече 10 години не е намерен. Няма да се впускам в разсъждения кой и защо е виновен, искам просто да отбележа, че в държава, в която изчезват деца и всички институции вдигат ръце, и умишлено не се предприемат мерки по тяхното издирване и откриване, а тъкмо обратното - се съботират всякакви действия, от когото и да е било, е държава неспособна да се грижи за бъдещето и настоящето на нито един свой гражданин.



Но тя не само е неспособна, тя не желае да го прави. Аз не мога да повярвам, че след толкова години Съвестин не е намерен и не само... не е търсен... а пред обществото се разиграват театрални постановки.






Ако се замислим реално, при спазване на закон и процедура при отвличане на дете... досега трябваше 10 пъти да го намерят.



Което ме кара да се замисля за всички убийства, през последните 2-3 години... нито едно с разкрит извършител.






В този дух и за безброй многото катастрофи , всеки ден... с толкова много жертви, сред които и деца....






За кражби и побоища няма смисъл и да отварям дума.....






Колко от престъпленията в бедната ни държавица са разкрити, а от разкритите.... колко са наказаните извършители???









Малко...









Аз мога да заключа от тези си наблюдения, че хората, които ни оправляват... Вие - нашите министри, кметове, президент и най-вече цялата полицейска система , господа Вие сте с изключително ниско ниво на интелигентност... или, абе.... направо сте си ТЪПИ!!! Ако имате друго оправдание за обидно (за вас) ниските резултати при разследване и разкриване на престъпления.... ще ми е много интересно да ги чуя! :)









А всъщност всички знаем каква е работата... ако имахте съвест, щяхте да се удавите в люлинската рекичка, или в канала при Орлов Мост, щяхте да ядете пясък и да лежите пред парламента... Но, уви - нямате... и Съвестин го няма.









Пиша тези редове, защото ми е мъчно за съдбата на тези хора, виждала съм мъката в очите на майка, която знае, че повече няма да прегърне детето си .... никога.






Но все още има надежда за това момче, и това с което мога да помогна, освен морална подкрепа, е да сложа компютърно актуализираната снимка на Съвестин в блога си ... дано те намерят ... дръж се!



"П.п. Сине, ако се случи нещо с мен…, ако не се видим, то знай, че много много те
обичам и че нито за миг не съм те предал. Но прости ми, че не можах да бъда
най-силния баща. Аз съм обикновен човек, а срещу мен бе цяла държава - твоята
родина. Прости ми сине. Прости ми. "











На 22 Септември, Съвестин ще навърши 18 години...

четвъртък, 12 юли 2007 г.

Ни съм.... ей ме на! Колельо...



Скълцаха ме (вече), че пренебрегвам блогу.... нема такова нещу!!! Аз така два дена пиша, 2 седмици се наслаждавам на написаното и чакам коментари. Ей ся ше пиша пак...

Ше си купя колело... открих, че аз и колелото сме едно цяло (което впрочен важи и за тротоара и задницата на едно берлинго, в което се врязах с особено висока скорост)
Финалът на поредния пиянски купон беше отбелязан с 20 минутно въртене на педалите , в 4 часа сутринта по улиците на София. Чуствах се като Волния Уили, въпреки че нарастващия кураж, който резултира в полет с байка, беше потушен от елегантно прекатурване и пльосване на паважа.... "юнак без рани не може" говорейки на себе си, яхнах пак мойто конче , в устрем да усъвършенствам акробатичните си способности...карах с една ръка, опитах и без ръце, не ми се получи и реших да прекратя преди да почна да карам и без зъбки..... както и да е след като отделих и няколко секунди да открия фара (какъвто не намерих) включих на на найт вижън и препуснах обратно.... сега ме боли гъзъ и имам мускулна треска, но така е с любовта - от нея боли.... ще си купя байк.

понеделник, 2 юли 2007 г.

Ще ми се....


След щурия пиърсинг, който си забодох на езика преди близо 9 месеца... (явно това е необходимото време)в главата ми се роди идеята... да се довърша с още нещо.... дали да е татус... какъв, колко голям... колко алкохол трябва да погълна за да не му мисля много...? На Рождения ми ден под влиянието на 3 чаши уиски + още нещо в кафето на Ася (вече не помня какво) изхвърчах като тапа с нея на гръб, подписах декларация че съм над 18 и не съм употребила алкохол, платих 30 кинта и след 10 мин вече бях с 4-5гр. по-тежка. Три седмици не можех да си казвам името, по телефона се чуваше "Добъл ден", "Не, кашетофоните с ЕмПеТуойка свъйшиха", майка ми три пъти припадна и накрая изпадна в изтеричен смях, който премина в 48 часов сън от изтощение... отслабнах с 6 килограма, но оцелях! Сега е време да реша, коя ще е следващата простотия, която да плесна върху себе си.... Вашите идеи???

Всичко за мен

Моята снимка
Шматка, фул ъв идеи за приятно изкарване, рисувам, музиката е въздухът, без който не мога... организирана съм, когато трябва и ... имам собствено мнение. Дразня се понякога за глупости, послъгвам в крайни случаи, надувка съм си, но съм пич :) пипируда...